Уважаеми Господа,
Казвам се Юлиан Митев и по професия съм изкуствовед
Адресът на електронната ми поща е: waz@mail.bg
Скайпът ми е: uliam_mitev56
Ако желаете обадете ми се за да обсъдим темата делово.
С уважение: Юлиан Митев.

“Ако видя, че бюджета за сватбата ми избива, бих намалил пиенето или бих купил по-малко или по-евтино уиски, или бих се лишил от DJ или друго от сорта, но не бих се лишил от фотографите си.”

Момчето е съобразило, че махмурлука е за ден, а снимките – спомен за много повече време. В случая ставаше въпрос, че е дал около 1600 лева за фотографи и оператор, вместо да плати 300 лева на “професионален сватбен фотограф и оператор”, чието “наследство” ще замине в коша и единствената надежда би била, ако някой от гостите барем е хванал поне момента на подписването от приличен ъгъл.

Споменавам това, защото става дума за комерсиална и платена фотография, в случая – сватбена.

Уви, твърде малко са хората, които мислят като моя познат. Както по-горе е написано, повечето клиенти в България искат най-високо качество, (макар дори да не са наясно какво точно ще рече това), без пари, ако е възможно.

От това, което съм чувал, хонорарите в България са обидно-ниски и са си направо подигравка. Не може да плащаш 250-300 лева за снимка “по монокини”, които пари се разделят между фотографа и модела. Всъщност – може, то затова и снимките в изданието, което визирам са изключително “стойностни” и направени с “вкус и високо качество”.

Проблемът е в манталитет на повечето хора в България. Лично ми се е случвало да седя на маса в определена компания (не повече от 10 човека), да видя как за ядене и пиене се дават пари колкото за D700+24-70 2.8, но когато темата опря до фото-техника, 230 лева за UV IR-cut филтър бяха “ебаси цената, тия са луди, нема да ги дам никога!”. Абе, приоритети…

Просто е време фотографите и моделите да започнат вместо да си подливат вода, да се обединят по някакъв начин и да започнат да защитават интересите си.

Не говорим за неща като “изплащане”. В нормалния бизнес няма такова понятие. Ти инвестираш дадени средства в дадено производствено оборудване, когато това оборудване се амортизира – ти ползваш натрупванията от амортизационните отчисления за покупката на ново такова.
Момент на “изплащане” няма – това е цикъл, който се върти докато ти съществува бизнеса. Може би 1 а може и 101 години.
Пък обективи, камери, осветление – могат да изкарат 10 години, а могат да се разкапят точно 2 месеца след края на двугодишната гаранция. Наивно е да правиш сметки за бизнеса си “на око” – “абе като го гледам тоя обектив – ще изкара 5 години.” Има си законоустановени срокове, с които се съобразява бизнеса и те не са случайни.

“Адаш, къде го тоя комплект Бронколор за 20к лв”
Хахаха!!! Абе поизхвърлил съм се малко в оптимизма си, ама то е за да не звуча съвсем депресивно. :-)
Повечето неща от тази сметка в реалният живот биха излезнали х1,5 – х2. Много неща съзнателно съм пропуснал или съм пляснал “едно към гьотере”, просто защото идеята беше за най-обща илюстрация на нещата.

“Що да се смеят на 750 на ден? Че те списанията дават по толкова, че и отгоре.”
Колко са тия списания и колко човека са се наредили да ги чакат тия пари и да се цакат с цени? Те правят по 2-3 сесии на месец с такива хонорари, останалите дни човек с какво да ги запълни?

Поне 50% от клиентите за комерсиална фотография бърчат носове дори и на такава сума.