Асистентът

In 3. Мисли за фотографията

От време на време получавам в мейла си/ICQ/Skype/FB – въпроса “търсите ли си асистент?”

Макар и да започвам отговора си с “не” /защото наистина нямаме нужда/ – винаги питам хората за това как си представят асистентската работа, какво могат да дадат и какво очакват да получат.
Отговорите винаги са интересни  – някой иска да се учи на фотография, друг вярва, че това е закономерна стъпка в кариерата му на фотограф, трети смята, че снимаме само голи мацки и просто иска да държи отражателя по време на снимки… и т.н. и т.н.

Никой, никога не отговори “защото искам да работя като асистент на фотографа”!

Просто не знам как да обясня на хората, че това да си асистент-фотограф е ПРОФЕСИЯ. Не е сеир, безплатно лятно училище или някаква “задължителна стъпка в кариерата на фотографа”. Както всяка професия, така и тази се базира на професионални умения, на професионална етика и сериозно отношение към работата.

Самите фотографи също не са без вина за това положение на нещата. Асистент-фотограф не се наема, за да разхожда кучето, да разнася фактури и да вози жената на фотографа на шопинг /реални БГ примери/. Примитивното схващане, че щом плащаш заплата на някой – значи можеш постоянно да го ангажираш с неща абсолютно несвързани с професионалните му способности, тотално подкопава сериозното отношение към асистентската позиция.

Тоталната липса на респект към асистентската професия и от двете страни, за мен се корени в липсата на разбиране за това, какво представлява асистента. Лично моето схващане за тази професия се свеждат до следното:

Асистентът е професионалист – човек с конкретни знания и умения, чиято цел е да улесни фотографа, изпълнявайки специфични дейности в хода на снимачния ден.
Асистентството е професия – иска много знания за да се упражнява и години опит, за да си добър в нея. Не е временно занятие за запълване на времето, не е нещо с което се захващаш случайно и го учиш в движение. Факт е, че работейки като асистент, човек учи много неща, но асистентството е като университет – отиваш там след средното си образование – а не преди основното!

За онези, които все пак смятат, че това е работа за тях – има един доста дълъг списък от неща, които трябва да знаят и могат.

Добрият асистент гарантира, че всичко което е нужно за дадена снимачна сесия, ще бъде където трябва, когато трябва и във вид готов за употреба. Камери, обективи, карти, филми, осветление, грип, батерии… и т.н. и т.н.
Той перфектно познава оборудването с което работи – колко е мощно осветлението, на каква дистанция синхронизира дистанционното, колко са високи стативите, колко импулса издържат батериите на преносимите генератори и с какъв диаметър да е чадъра, с който се пази сянка на клиента…
Той следи за правилното функциониране на оборудването по време на снимки.
Той упакова, товари, разтоварва, сглобява, разглобява, упакова, товари, разтоварва…
Той прави нещо, дори когато не трябва да прави нищо – например снима “making of…” в паузите между подаване на обективи и местене на осветлението.
Той е търпелив, защото е първият човек, който стъпва на терена и последният, който го напуска /след като се убеди, че всичко е прибрано и нищо не е забравено/
Той се информира за всички неща, които фотографът би трябвало да знае за дадена сесия, но обикновено забравя – локации, телефони за контакти, имена на модели, гримьори, часове за снимане, срокове и т.н.
Той се занимава със всички онези, специфични за дадената сесия дейности, които фотографът би могъл да забрави или просто няма физическата възможност да извърши.
Не на последно място – добрият асистент знае кога да говори и кога да мълчи.

Всичко изброено по-горе далеч не претендира за изчерпателност, а просто бърза илюстрация на огромното количество неща, които са част от ежедневието на асистента. Това не е работа за всеки и не случайно общото мнение е, че добрите асистенти са 2 пъти по-малко от добрите фотографи.

Не си губете времето с асистентство, ако истинската ви цел е да бъдете велики фотографи! Разпространеното схващане, че асистентството е задължителна стъпка в кариерата на фотографа, е абсолютно погрешно. Ако не вярвате на мен – намерете биографиите на 100-те най-известни фотографи и вижте кой от тях е работил както асистент преди да стане известен. Дали ще има и 20-тина…

Ако все пак решите, че асистентската работа е за вас – почнете да се готвите за нея съвсем сериозно и целенасочено. Портфолио с фотографии няма да впечатли никой, който иска да ви наеме за асистент, но способността ви да организирате дистанционното палене на 3 групи светкавици с по 3 светкавици в група – със сигурност ще направи добро впечатление.

Comments

  1. Добре написано.
    Напомня ми мой разговор с един сервитьор: за да обслужваш хората добре се иска много работа, умения и малко талант. Въобще не е ‘лятна работа за джобни’

    *Най-близкият вариант* до добър асистент, достъпен за по-любителската част от читателите е ‘приятел фотограф’. Той знае кое как работи. Този път е дошъл да помага и няма да снима (освен ‘макинг оф-а’ нпр). Бидейки приятел, познава фотографа и какво може би ще забрави, ще допусне или няма да направи.

    Именно тогава, бидейки ‘асистент за малко’, се вижда че това не е ‘работа за малко’ :)

  2. Според скромното ми мнение такава позиция е уместна.. или по скоро би била.. ако живеехме в прекрасен свят.. в който по улиците пъплеха тълпи от хора, кадърни, умни, работливи, упорити – богоподобни, лишени от всякаква амбиция, готови да впрегнат всичките си невероятни сили за да служат на някого .. без да има никаква перспектива за развитие. Обаче.. това не е света, в който аз живея .. не знам за вас. в моя свят кадърните хора са такава рядкост че .. дори би било жалко ако си поставят за цел да са асистенти.
    и .. имате треска в окото :) :опакова

  3. Никола, не си прав – по улиците наистина няма “тълпи от кадърни и т.н.” хора, но има достатъчно. И много от тях са точно от типа изпълнителни и тихи хора, способни да бъдат “вярното куче” на някой “голям” цял живот, защото просто нямат амбицията да правят кариера или да носят огромната отговорност за творческия продукт. Но за да бъдеш “вярно куче” е нужно едно много важно условие – стопанина да е качествен. Защото ако си риташ кучето когато не си на кеф или нещо не ти върви и си изнервен и ако държиш същото това куче полу гладно и на огризки, не е далеч момента, в който то ще се обърне и ще ти захапе крака, след което ще избяга при друг стопанин. А ако и вторият се държи така, същото това вярно куче ще изпсува мощно и ще се превърне в бездомно, занимаващо се с каквото му падне и събиращо огризките от “великите” за да преживява, но поне ще е спокойно, че няма боклучав господар и е запазило достойнството си.
    Познавам такива хора. И наблюдавайки ги, отдавна съм разбрал, че добрият асистент винаги е в комплект с добър шеф. Защото нещата са двупосочни и няма как да си боклучав работотдател, а да имаш добри служители.