Понеже често се правят паралели между качеството на комерсиалната фотография у нас и на запад, реших да си направя сметка за това, колко би струвало на българският клиент удоволствието от работата по западните стандарти. В крайна сметка комерсиалната фотография предполага наличето на определени ресурси за изпълнението на клиентските желания.
Снимачната техника
Един приличен снимачен комплект при малкия формат струва не по-малко от 30 000 лева. Две тела от среден или висок клас и 3-4 обектива излизат някъде там.
В средният формат цената е повече от двойна – над 50 000 лева. Говорим за минимален комплект – без никакви излишества.
Осветлението
2 генераторни комплекта за студийна или 2 акумулаторни за външна работа са абсолютният минимум за сериозна работа. Удоволствието излиза минимум 20 000 лева и нагоре, в зависимост дали ще се спрем на Broncolor, ProPhoto, Bowens, Elinchrom или Hensel.
Отделно поне 7 000 лева ще трябва да се похарчат за стативи, рефлектори, софтбоксове, grip и т.н.
Студиото
100-110 кв.м. е минимума, който ще позволи да имаме мокро помещение, малък офис/приемна и да ни останат 75-80 квадрата чиста снимачна площ. При 10-12 EUR на квадрат наем, това значи поне 2200 лева на месец. Със стандартните режийни – ток, телефон, вода, интернет – тази сума стига до към 2500 на месец.
Екип
Разумният минимум за сериозна работа е 1 асистент на постоянна работа, плюс още един, който да се включва само за снимачните дни. Първият получава най-малко 750 лева на месец, вторият поне 60 лева на снимачен ден.
Допълнителни разходи
Тук ще сложа само личният транспорт, макар в реалният живот неподозирано много разходи да идват от тази категория.
Най-евтиният възможен автомобил, подходящ за превоз на оборудването излиза към 15 000 лева. Примерно някаква лизингова Дачия.
Сметката
Предупреждавам, че всички изчисления са много приблизителни и са направени с цел да дадат само най-обща представа за разходите. Под “на ден” в тази калкулация подразбираме “на снимачен ден”.
Всички изчисления са направени на базата на предположението, че фотографът има 3 снимачни дни всяка седмица. Останалите 2 дни са за оформяне на цени, писане на оферти, подготовка, обработка на заснетия материал и т.н. Леко абсурдно натоварване, имайки предвид времето което реално отнема организирането на една сериозна сесия, но да приемем чисто теоретично, че е възможно. Приемам също така, че няма да взимате отпуски, няма да боледувате и няма работният ви цикъл да бъде прекъсван от форсмажорни обстоятелства – от първият ден в който почвате бизнеса си и до последния.
Не съм начислявал оскъпяване/лихви, макар да е ясно, че в реалния живот ще трябва да се борави със заеми – никой нормален човек няма свободни 70 000 лева, които да тръсне накуп за техника и МПС.
И така:
Разходите по амортизацията на техниката, излизат околко 120 лева на ден, ако приемем за база законоустановеният 3 годишен амортизационен срок за подобно оборудване. МПС-то ни излиза околко 25 лева на ден. Добавяме 210 лева на ден за наем и режийни на студиото и още 60 лева за асистента, ако е един и 120 ако са двама.
Значи един снимачен ден трябва да ви докарва между 415 и 475 лева само за да можете да съществувате като бизнес. Това е цифрата без лихви, без вашият хонорар, без никакъв марж за пропуски и грешки. С отчитане на всички тези допълнителни фактори, както и на някакъв минимален хонорар на снимачен ден за фотографа – тази цифра директно отива над 750 лева.
Да сме наясно – тези 750 лева на ден не купуват “Ролс Ройса във фотографията” – те купуват услуга на ниво “средно” по западните разбирания. Колко от българските клиенти директно ще се изсмеят дори на тази цена – предполагам можете да се досетите… нищо, че повечето от тях искат резултати, като от първа страница на най-престижното за бранша им западно издание.
В никой случай не казвам, че изброеното по-горе оборудване е задължително за получаването на качествена фотография. Просто смятам, че нормалният фотограф трябва да работи в нормални условия, за да дава добри резултати. Снимането с любителска техника в хола на баба ви просто няма как да бъде нормална бизнес-практика.
Т.е. с тези сметки са при предпоставката, че за 3 години всичко това ще се изплати, така ли? Защото живота на нов автомобил е доста повече от 3 години, както и на обективите (за фотоапаратите не съм сигурен, но се съмнявам и двата да се скапят тотално за 3 години) ;)
Човека е написал: “ако приемем за база законоустановеният 3 годишен амортизационен срок за подобно оборудване”
Ако се скапят – скапят, това няма връзка. Да не начисляваш амортизации (и да ги заделяш реално) е равносилно на предварително планиран фалит.
Хубаво е потенциалните клиенти да попрочитат подобни статийки, че не им се случва често да правят подобни разсъждения и изчисления :)
Да добавя нещо, което често хората забравят, макар и може да изглежда дребнаво. Някой може да си помисли, че един снимачен ден избива заплатата на постоянния асистент, но като му сложиш осигуровки и данъци, на теб като работодател същият асистент ще ти струва над 1100 лв.
Като сложиш и твоите данъци в края на годината, сумата скача още.
Добре тогава, а на базата на какъв период от време са направени сметките?
ами постпроцесинга на заснетият материал?
предполагам, че при теб/вас процеса е затворен…
там също потъват едни големи средства – хардуер (монитор, компютър, калибрационна периферия, принтер за “proof” ), софтуер (в белите държави се плаща)
как реагира потенциалният клиент при едни 40…45 % отгоре
Адаш, къде го тоя комплект Бронколор за 20к лв :-) Ще взема два! За тия пари си купуваш едно Версо и 1-2 глави, макс… Много са оптимистични тия цени :-) За минимален използваем комплект Брон/ПроФото отиват поне, ама ПОНЕ 60к. И средния формат – за 50к трудно ще го сглобиш, сложи ги 80+ за хубав комплект Хаси.
Що да се смеят на 750 на ден? Че те списанията дават по толкова, че и отгоре. Комерс – повечко, но трудно над 2,5к/ден. И няма как да е иначе – малък пазар, оскудация, тате. Затова и студио нямам, перкам си с едно дайнафоско генераторче с глава и ринг и няколко 580-ки, и пей сърце. Ако искат западно качество – да почнат да ръсят и тук по 20к на ден, да видиш тогава и Хаси, и Брон, и 5-6 асистента. Ама то не е това основният фактор за разминаването в качеството, друго е…
“Т.е. с тези сметки са при предпоставката, че за 3 години всичко това ще се изплати, така ли? Защото живота на нов автомобил е доста повече от 3 години, както и на обективите”
Не говорим за неща като “изплащане”. В нормалния бизнес няма такова понятие. Ти инвестираш дадени средства в дадено производствено оборудване, когато това оборудване се амортизира – ти ползваш натрупванията от амортизационните отчисления за покупката на ново такова.
Момент на “изплащане” няма – това е цикъл, който се върти докато ти съществува бизнеса. Може би 1 а може и 101 години.
Пък обективи, камери, осветление – могат да изкарат 10 години, а могат да се разкапят точно 2 месеца след края на двугодишната гаранция. Наивно е да правиш сметки за бизнеса си “на око” – “абе като го гледам тоя обектив – ще изкара 5 години.” Има си законоустановени срокове, с които се съобразява бизнеса и те не са случайни.
“Адаш, къде го тоя комплект Бронколор за 20к лв”
Хахаха!!! Абе поизхвърлил съм се малко в оптимизма си, ама то е за да не звуча съвсем депресивно. :-)
Повечето неща от тази сметка в реалният живот биха излезнали х1,5 – х2. Много неща съзнателно съм пропуснал или съм пляснал “едно към гьотере”, просто защото идеята беше за най-обща илюстрация на нещата.
“Що да се смеят на 750 на ден? Че те списанията дават по толкова, че и отгоре.”
Колко са тия списания и колко човека са се наредили да ги чакат тия пари и да се цакат с цени? Те правят по 2-3 сесии на месец с такива хонорари, останалите дни човек с какво да ги запълни?
Поне 50% от клиентите за комерсиална фотография бърчат носове дори и на такава сума.
Много точно написано n1x0n
Сетих се за едно момче, което относително наскоро се запали по фотографията – наскоро се жени и спомена нещо такова:
“Ако видя, че бюджета за сватбата ми избива, бих намалил пиенето или бих купил по-малко или по-евтино уиски, или бих се лишил от DJ или друго от сорта, но не бих се лишил от фотографите си.”
Момчето е съобразило, че махмурлука е за ден, а снимките – спомен за много повече време. В случая ставаше въпрос, че е дал около 1600 лева за фотографи и оператор, вместо да плати 300 лева на “професионален сватбен фотограф и оператор”, чието “наследство” ще замине в коша и единствената надежда би била, ако някой от гостите барем е хванал поне момента на подписването от приличен ъгъл.
Споменавам това, защото става дума за комерсиална и платена фотография, в случая – сватбена.
Уви, твърде малко са хората, които мислят като моя познат. Както по-горе е написано, повечето клиенти в България искат най-високо качество, (макар дори да не са наясно какво точно ще рече това), без пари, ако е възможно.
От това, което съм чувал, хонорарите в България са обидно-ниски и са си направо подигравка. Не може да плащаш 250-300 лева за снимка “по монокини”, които пари се разделят между фотографа и модела. Всъщност – може, то затова и снимките в изданието, което визирам са изключително “стойностни” и направени с “вкус и високо качество”.
Проблемът е в манталитет на повечето хора в България. Лично ми се е случвало да седя на маса в определена компания (не повече от 10 човека), да видя как за ядене и пиене се дават пари колкото за D700+24-70 2.8, но когато темата опря до фото-техника, 230 лева за UV IR-cut филтър бяха “ебаси цената, тия са луди, нема да ги дам никога!”. Абе, приоритети…
Просто е време фотографите и моделите да започнат вместо да си подливат вода, да се обединят по някакъв начин и да започнат да защитават интересите си.
Ех… Адмирации за този пост ! Знаеш много добре позицията ми!
Благодаря и сега ще я кача на ФБ профила си, да може повече хора да я гледат, че има нужда, огромна при това !
Баси мамата!!! Направете 3 екипа, работете на смени. Постоянните разходи за единица продукция ще спаднат, продуктивността ще се повиши тройно, цената няма да се намали колкото разходите. Хем камилата хем камиларя. Ако има работа …