За принтерите, хартиите и мастилата

In 2. Технически статии

Пускам авансово нещо, посветено на дигиталния печат, което е work in progress и ще бъде допълнено:

МАСТИЛА

Двата основни вида “мастила” експлоатирани в днешните принтери са водоразтворимите /dye inks/ и
пигментните /pigment inks/. В двата случая като “носител” за оцветителя се ползва вода, тъй като е най-безопасна и има най-малко въздействие върху медията, на която се печата.

1. Водоразтворими мастила

По-евтиния и разпространен вариант, с който работят всички принтери от нисък клас, мултифункционалните устройства с мастилни глави и т.н. Основния момент при тях е, че говорим за оцветител, който е РАЗТВОРЕН във водата, която се ползва за носител. Тези мастила са по-евтини за производство, а главите за тях по-прости и по-евтини.

Основния проблем, с който се сблъскваше тази технология в началото беше ниската издръжливост на UV лъчи, която водеше до бързо обезцветяване на отпечатъците. Днес технологията е подобрена дотолкова, че компании като Wilhelm Imaging Research, цитират трайност над 100 години при ползване на водоразтворими мастила.

2. Пигментни мастила

При тези мастила оцветителя не е воден разтвор, а водна суспензия, което значи, че частиците на мастилото “висят” във водата, без да са разтворени в нея. Споменатото “висене” се получава черз ползването на т.нар. дисперсант. Този дисперсант обвива частиците на пигмента, като им придава лек електростатичен заряд. Този заряд отблъсква частиците една от друга и предотвратява утаяването, което иначе е неизбежно във водна среда.

Това е значително по-сложна технология, която освен високата цена на мастилото има и високи изисквания към главите на принтера, което оскъпява нещата допълнително.

Основният проблем на тази технология беше невъзможността за постигане на наситен цвят и широк цветови обхват, заради наличието на полимерен пигмент и безцветен дисперсант. С времето производителите стигнаха до просто решение : комбиниране на две технологии. Дисперсанта, който се ползва при пигментните мастила бива оцветен с разтворим оцветител. Така цветния обхват на пигментното мастило се разширява значително, като се запазват някои качества, характерни единствено за пигментните мастила.

С времето се налагат и принтери с 5 и повече цветни глави, които допълнитело разширяват цветния обхват.
С мастилата за черно-бял печат също ставаме свидетели на системи с 3 и повече мастила, което се прави с цел да се подобрят полутоновете и плътността на изображението.

Тоест смело може да се каже, че към днешна дата, всички проблеми с качествата на мастилата са решени по един добър начин.

ХАРТИИ

През последните 7 години производството на специализирани хартии е в разцвета си, като в играта се включват както традиционни производители на фотохартия, каквито са Ilford и fujifilm, така и производители на принтери, като Epson и Canon.

Хартиите за принтери произвеждани в началото имаха ред проблеми, които правеха невъзможно отпечатването с качество, съизмеримо с това на традиционните фотохартии:
Първо, всички те бяха гланцови с RC основа, защото традиционната целулозна основа се сбръчкваше от водата в мастилата.
Второ, отпечатъка лъщеше повече в зоните с по-малко мастило и по-малко, в зоните с голяма плътност, тъй като слоя мастило беше по-матов от самата хартия.
Трето, в тъмните участъци се виждаше т.нар. “бронзиране” – промяна на цвета на мастилото в черните участъци, при разглеждане под определен ъгъл.

Следва продължение…

Comments

  1. много полезен пост! кажи нещо и за домашните фотопринтери, че имам едно Канонче и се чудя дали е на сметка да го ползвам