От днес в блога ми ще върви този банер:

За хората, които не са запознати с инициативата “No Spec!” – нещата накратко:

“spec” е съкращение от “speculation”. В конкретния случай става въпрос за “Working on speculation”, което в практиката на дизайна и фотографията на запад, означава извършване на дадена работа без предварителна уговорка за възнаграждение.

Типичния пример за “спекове” са конкурсите за лого, за дизайн на сайт, за заснемане на специфични кадри и т.н. Ситуации в които художника, дизайнера, фотографа влагат време и целенасочени усилия, без да имат гаранцията, че клиента ще избере техния проект и ще го заплати.

За клиента

Много клиенти страдат от заблудата, че “спек”-а е много изгоден за тях, защото получават купища варианти за парите си. Това просто не е вярно.

Всеки един възложител, който иска да направи конкурс за художествен продукт, е редно да знае, че привидното разнообразие на получените предложения и ниската цена, всъщност не означават нито качество, нито изгодна сделка.

Първо, наистина добрите дизайнери и фотографи дори и не поглеждат “спек”-овете! Те са абсолютно наясно със стойността на труда и времето си.
Второ, никой изпълнител не влага 100% от способностите си и старанието си в проект с много несигурно бъдеще. Един такъв проект най-често има статута на “между другото” за него.
Трето, един конкурс слага комуникацията между изпълнител и възложител на много хлъзгава основа. Често се налагат доработки, дизайн/заснемане на допълнителни продукти и т.н., които дават шанс на изпълнителя да постави нови и неизгодни за възложителя условия.

Какво се получава в крайна сметка – работа свършена набързо, от изпълнители средна ръка или непрофесионалисти, за която възложителя няма гаранция, че ще бъде довършена до край. Честито! Страхотна сделка!

За изпълнителя

За изпълнителите, които не успяват да видят проблема в това да работиш, без да знаеш дали ще ти платят – още малко уточнения:

Проблем Едно : Клиента, който търси спекове е лош клиент.
Първо, защото очевадно няма сериозно отношение към проекта си. Ако имаше – щеше да отдели време и да потърси дизайнер/фотограф, който да му допада откъм стил и изпълнение и да преговаря директно с него. Залагайки на “спек”-а, този клиент демонстрира готовност да получи полуфабрикатни решения /защото “спек”-а си е полуфабрикат, както и да го погледнеш/.

Второ, защото най-често има нездравото желание да плати ниска цена за изпълнението на проекта. Благодарение на “спек”-аджиите той получава този шанс, а изпълнителя работи за смешни пари.

Трето, защото този клиент не е лоялен и никога няма да бъде. Нелоялния клиент не е добър клиент.

Проблем Две : “Спек” поръчките са лоши поръчки
Първо, защото никога по “спек” не може да се вземе заплащане, което изпълнителят би могъл да получи при нормална поръчка.

Второ, защото авторитета на изпълнителя при “спек” поръчките е нулев. Той просто е един от многото участвали – няма начин той да изгради име по този начин.

Трето, защото при “спек” проектите е най-голям шанса да се наложи на изпълнителя да прави компромиси с качеството на труда си, тъй като клиента се е нагледал на безброй варианти и често иска “нещо средно между това и това”.

Лош клиент, лоша поръчка… какво има да се говори повече по въпроса?!

Факт е, че понякога, особено за младите дизайнери и фотографи, спекулативните поръчки са единствения шанс да добавят реални проекти в портфолиото си. Не мога да кажа на тези хора “не го правете!”, просто защото нямат друг избор. Това, което мога да кажа е “не свиквайте!”, просто човек трябва да знае кога да каже “не” на подобен тип поръчки.

Аз моето No Spec! съм го казал отдавна!

п.п.

Допълнително четиво тук:
http://www.no-spec.com/articles/ten-reasons/