За взимането на пари

In 3. Мисли за фотографията

Решението да почнеш да взимаш пари за фотографиране е важно – първо, защото предполага наличието на самочувствие, което е положителен момент. Второ, защото предполага желанието да се поеме отговорност за резултатите от снимането.

Много дебати се водят за това етично ли е непрофесионалисти да взимат пари за снимане или пък дали е правилно да се снима безплатно за фирми/хора, които ще ползват нещата с комерсиална цел.
Принципното ми мнение по въпроса е, че живеем в /относително/ свободна държава и всеки от нас има правото да постъпва както намери за добре в рамките на закона. Нямам нищо против всеки да снима за пари или пък за без пари – въпрос на личен избор.

Ако трябва да дам малко по-емоционално мнение, тогава то ще бъде призив към всички – “Взимайте пари!”. Ще обясня, защо вярвам във взимането на пари:

ПРОБЛЕМА С ПОДАРЪЦИТЕ


Често в споровете по разни форуми срещам изказвания от типа “ми що пък да не им подаря един кадър?! аз не съм професионалист, аз снимам за кеф и хич на ми пука дали ще взема някой лев или не!”. Ама разбира се! Точно така е, взимането на пари не е задължително. Има и друга страна обаче: вършенето на безплатни услуги за хора, които ще изкарат пари от тези услуги – не е добра практика. Това създава лоши навици у клиентите. Това важи не само по въпроса с фотографията, а и за ВСИЧКО. Бизнесмен, който свикне да не плаща за едно нещо – ВИНАГИ ще търси вариант как да не плаща и за други неща. Рано или късно и абсолютно неизбежно – това ще удари фотографа любител по джоба, намалявайки приходите му от основната му професия. Измекярското правене на бизнес удря всички, рано или късно!

Другия момент в тази история е уважението. Запаления любител купува техника за хиляди левове, харчи бензин за стотици левове и време, което е безценно – за да направи кадрите си. Независимо от хобито и кефа и т.н. – тези кадри имат една неизбежна, реална, финансова стойност. Ако някой бизнесмен дойде при споменатия любител и му каже “подари ми този кадър да си го сложа на сайта/в каталога”, това е все едно да му седне в хола и да му каже “подари ми телевизора си, че да си го сложа в ресторанта!”. Нежеланието на въпросния бизнесмен да се раздели с някаква сума пари, за да получни нещо, което му е нужно за да върти бизнес означава само едно – нулево уважение към труда ви. Аз лично, жестове към хора, които не ме уважават – не правя!

ПРОБЛЕМА С ПОРЪЧКИТЕ

Често съм ставал свидетел на негативно отношение от страна на професионалистите към любители, които искат да вземат пари за някаква поръчка или просто се опитват да преминат към професионалната група без да имат нужния опит. Лошо е това отношение. Лошо и безмислено.

Вярвам, че всеки един фотограф има правото да опитва да получи пари за труда си, бил той студиен професионалист, който случайно е щракнал продаваемо пейзажче или фотолюбител-пейзажист, който иска да се пробва в продуктовата фотография. Да се взимат пари за подобни неща е добре – и за фотографа и за клиента и за фотографията.

Днешното общество се изражда по начин, който слага на пиедестала на уважението само нещата, които имат парична стойност. Tова е неприятен, но неизбежен път за комерсиалната фотографията и колкото по-рано тръгнем по него, толкова по-бързо тази фотография ще получи полагащото й се уважение.

Така че, драги хора – подарявайте с широко съце на хора, които просто ще се радват на една хубава фотография и взимайте пари от онези, които ползват кадрите ви за правене на пари.

Comments

  1. Абсолютно си прав, но за съжаление живеем в държава, в която не се цени труда на другите. Да се надяваме, че с повече статии като тази, ще започне да се подобрява положението.

  2. Дам, подкрепям мнението ти!
    Ама си задавам един въпрос доста често… Каква е разликата между професионалиста и любителя?
    Дали тя е само в това, че единия фърля всичките си приходи и си изкарва парите от фотографията?
    Или по-скоро, какво прави един фотограф професионалист?

  3. Аз по въпроса с думата “професионалист” имам едно много крайно /и абсолютно неиздържано в езиков план/ становище: никога не бих нарекъл някой фотограф – “професионалист”, само защото 100% или 99% или 51% от доходите му идват от фотография.
    За мен това не е критерий, просто защото не слага граница между некадърния щракач на паспортни снимки в близкото фото и фотографи от класата на Лейбовиц, Ейвдън, Бертран и т.н. Аз наричам “професионалисти” само онези от хората, изкарващи си хляба с фотография, които го правят на високо ниво и по забележителен начин.

    Думата “любител” от друга страна, която често се ползва с пренебрежение /особено варианта “аматьор”/ – за мен в никой случай не е индикатор на нивото на умения на даден фотограф. Тя е по-скоро описание на неговото отношение към фотографията… и тогава тази дума почва да блести и да звучи приятно!

    Неслучайно винаги съм предпочитал разделението на “професионални” и “хоби” фотографи, защото всеки един истински професионалист винаги е и любител на фотографията. Естествено, бездарния щракач на сватби ще се разпени като 3 кила Бонукс, ако му кажеш че е любител – без да се замисля над значението на тази дума.

    Предполагам, че всеки има някакво свое виждане по въпроса…

  4. Знаех си че си умен, но сега направо ме впечатли. Напълно съм съгласен с теб. И още едно нещо, трябва да се всимат колкото се може повече пари за фотография. Това не ще облагодетелства само съответния фотограф, а и ще изгради подобаващо отношение към фотографската работа като цяло. Защото повечето хора не могат да оценят нещо, за което не плащат или плащат малко.

  5. Аааааа не съм съгласен с едно определение, а то е, “бездарния щракач на сватби” още не съм почнал да снимам сватби, дори още не изкарвам пари от фотография, но мисля снимането на сватби изобщо не е лесна работа, ама хич даже. Хайде да оставим това, че иска горе-долу сериозни капиталовложения, от типа на светосилна оптика, която си е доста скъпа (поне за мен) и най-малко една свястна светкавица, ама най-малко. Но така или иначе техниката не определя качествата на фотографа, като такъв, но все пак му помага. Мисля, че да се снимат сватби, се искат умения, от типа усет към момента, познания и опит в портретната фотография, познания за и усет, към композиция, познания и опит със светлина и опит и познаване на работата със светкавица, последното хич дори не е на последно място. Е не мога да нарека “бездарен” някой, който има всички тези познания, надявам се да ги придобия защото аз все още ги нямам. Всъщност мисля да се насоча към този бранш, засега поне успях да събера първоначалната техника светлосилен варио обектив 16-50/2.8 и добра светкавица 1бр. като начало е добре, но останалото……

  6. “бездарния щракач на сватби” е определение, но НЕ Е обобщение. Аз говоря за отделни индивиди, а не сватбения фотограф по принцип. Такива бездарници съществуват реално и са абсолютно точна илюстрация на това, което съм казал. Нито имат знания, нито имат усет за нещата – те са просто едни занаятчии и мисля да продължавам да ги наричам “бездарни”, защото това е истината.

    От другата страна са хора, като Jeff Ascough, Denis Reggie, Jerry Ghionis, Christian Oth, Kevin Kubota и много други, които за мен са абсолютни професионалисти и то в “моя смисъл” на думата.

    Колкото до техниката : светкавици, обективи и т.н. Не че не е важна, ама да се почва с купуването й преди всичко останало – не е добра идея. 16-35/2.8 може да си купи всеки, но да го ползва така, че да си струва инвестицията – могат единици!
    Както и да е… пожелевам ти да станеш един от хората, които да променят към добро българската сватбена фотография.

  7. n1x0n
    17|Oct|2008 7

    Аз по въпроса с думата “професионалист” имам едно много крайно /и абсолютно неиздържано в езиков план/ становище: никога не бих нарекъл някой фотограф – “професионалист”, само защото 100% или 99% или 51% от доходите му идват от фотография.
    За мен това не е критерий, просто защото не слага граница между некадърния щракач на паспортни снимки в близкото фото и фотографи от класата на Лейбовиц, Ейвдън, Бертран и т.н. Аз наричам “професионалисти” само онези от хората, изкарващи си хляба с фотография, които го правят на високо ниво и по забележителен начин.

    ==========

    Не съм съгласен с определението и аргументите ти за и против “професионалист”.

    Нищо не пречи на фотограф в сферата на
    фотоуслугите също да е професионалист. Там също има място за индивидуализъм и психология.

    Както и ф-ф в креативната ф-ия не винаги може да е на нивото на христоматийните имена, които цитираш като пример.