1. OpenRAW

Преди доста време, в някой от БГ форумите за фотография бях изказал възхищението си от инициативата за отворен RAW формат, наречена OpenRAW.

Тази инициатива започна по времето, когато бях започнал да се изнервям /чисто принципно/ от изобилието на RAW файлове, с които ми се налага да работя. Бидейки абсолютен фен на снимането в RAW много мислих за вариантите, които да улеснят бъдещото каталогизиране и архивиране на файловете ми. Поради тези обстоятелства OpenRAW веднага привлече вниманието ми с амбициозната си идея. При над 210 различни RAW формата, предлагани от различните производители за различните камери към момента – проблема с липсата на “единен RAW стандарт” е просто очеваден.

Неудобствата с липсата на стандарт при RAW фаловете почнаха от чистия дискомфорт от постоянното ъпгрейдване на Photoshop, RAW конвертори и влязоха в кризисна фаза, когато Никон и Сони решиха да кодират информацията за WB във RAW файловете си. Доста хора се запитаха “ами ако утре решат да кодират всичко и увиснем единствено на фирмените конвертори?!”.
Макар слагането на пръчки в колелата на софтуерните разработчици да изглежда тъпо на пръв поглед – то има своята желязна икономическа обосновка. Никоя толкова спорна мярка не се предприема от производителите без сериозни сметки за евентуалните печалби и загуби. За щастие Adobe се изправи срещу тази политика и Nikon се видяха принудени да отстъпят, пускайки SDK, който реши проблема.
Тука Adobe за пръв път излязоха на сцената в ролята на защитник на публичния интерес.

Междувременно OpenRAW изглеждаше като перспективно решение на този проблем. Първо, защото беше независим, а следователно и “неутрален” играч спрямо големите производители. Второ, защото залагаше на концепцията за “отвореност” – без риск един ден да се озовем с вързани ръце, заради нечии патентни претенции, както се случва в наше време с доста технологии и стандарти.

Какво стана с OpenRAW в крайна сметка?
Едно голямо НИЩО, ето това стана. Сайта на OpenRAW бе запуснат и на практика цялата инициатива тихомълком отиде по дяволите. От отделни изказванията на основните поддръжници на OpenRAW по разни форуми излязоха наяве няколко две основни причини за провала:

1. Разработката на един такъв стандарт изисква или сериозно съдействие от страна на производителите или огромен труд свързан с разкодиране /reverse engineeering/ на различните стандарти. Имайки предвид, че в Щатите Digital Millennium Copyright Act на практика приравни това “разкодиране” към криминалните престъпления – съдействието на производителите става задължително условие.
Тук трябва да вметна, че напълно разбирам производителите в нежеланието им да споделят подобна информация с хора, чиито цели са най-меко казано мъгляви.

2. Разработката на публичен стандарт с подобен обхват изисква огромни ресурси – пари, труд, време и още пари. “Основателите” на стандарта изобщо не бяха обмислили нещата отвъд “абе я да направим един отворен стандарт за RAW файлове”. Превръщането на една такава концепция в реално действащ стандарт по изискванията на ISO/ANSI е изключително бавен бюрократичен процес, поглъщащ огромни средства.

2. Adobe DNG

Както винаги, ентусиазма пламва и угасва, освен ако не се появи някой, който да каже “Абе я да видим как да направим някой лев от тази работа!”. Кажете “здрасти” на Adobe Corporation!

Kогато въпросната фирма представи идеята и ранните приложения на DNG – половината хора си казаха “абе тва няма да стане стандарт”, а другите “… и колко ще ни струва това удоволствие, когато решите да го направите платено?!”

Истината се оказа друга. Adobe е голяма сила, когато стане въпрос за цифрова фотография. Това е фирма с най-голям опит и най-сериозен ресурс, заговори ли се за разработка на файлове с изображения. Производителите, които не обърнаха внимание на ентусиастите от OpenRAW, послушаха Adobe за DNG и им оказахa съдействие в разработката на стандарта. Нещо повече, с прогреса на DNG някои производители /Hasselblad, Leica, Pentax, Ricoh и Samsung/ се довериха на DNG дотолкова, че го приложиха директно в камерите си.

Независимо от критиките, че DNG не е се води “открит стандарт” и че има трески за дялане – той се оказа достатъчно стабилен, за да оцелее от 2004 до днес само с една ревизия. Нещо повече, Adobe се нагърбиха със задачата да включат DNG като част от TIFF/EP (electronic photography) стандарта на International Standard’s Organization (ISO). Това означава, че в близко бъдеще Adobe DNG има всички шансове да се превърне в официален, достъпен стандарт за RAW.

Дали лидерите във фотоиндустрията Никон и Канон ще обърнат внимание на този стандарт е много рано да се каже, но от тук нататък те категорично ще почнат да губят, ако решат да го игнорират.

За мен като потребител нещата са ясни – аз бих избрал камера с поддръжка на DNG, при други равни условия. Разнообразието от RAW файлове в архива ми не ми допада – нищо, че за момента не представлява някакъв сериозен проблем.