Малко мисли за Zone System

In 3. Мисли за фотографията

Последните години се заговори с нова сила за Зоновата система на Ансел Адамс/Арчър/Уайт. Различното е, че този път тази система се спряга във връзка с дигиталната фотография. По сайтове, форуми, PDF-и и т.н. се спрягат различни вариации, различни подходи, схеми, таблици…

Някои хора дори се пробват да изкарат пари с тази работа – книжки, плъгини, програми – всеки с претенциите, че е изобретил “The Digital Zone System”. Лошо няма, пари трябва да се изкарват.

Единствената причина, поради която реших да драсна нещо по въпроса е, че всички тези вариации на зоновата система са малко подвеждащи, просто защото са стъпили на крива основа – система, замислена преди 60-70 години.

Откъде идват разликите? Като за начало – зоновата система е замислена за да бъде прилагана към голямоформатни черно-бели негативи и ръчно копиране. Защо зоновата система работи най-добре именно в тези условия :
– големият формат дава една много важна за Зоновата система възможност – пълен контрол при проявяването на всеки един отделен негатив.
– черно-белият негатив е материал с много голяма фотографска широта и е изумително толерантен по отношение на пре- или недопроявяване.
– ръчното копиране си е още един цикъл “експонация>проявяване”, като вариант за допълнителен контрол над крайното пласиране на зоните.

Друга особеност е, че противно на убеждението на доста хора – зоните на Адамс всъщност не са еквивалентни на EV, f-stops и т.н. Зоните всъщност маркират тоналните “стъпала” между отделните области на крайното ОТПЕЧАТАНО КОПИЕ. Затова цялата тази система реално е съобразена с възможностите на черно-бялата фотохартия, които са в пъти по-малки от тези на дори най-обикновения домашен монитор.

На трето, но не на последно място, трябва да се има предвид, че матрицата на дигиталната камера, за разлика от филма и човешкото око, е линейно устройство. Това означава, че матрицата реагира по много различен от филма начин на преекспониране и екстремни контрасти.

Ако тези натрапчиви разлики не са достатъчни да се замислите за това, какъв изобщо е смисъла от натамъняването на оригиналната зонова система към днешните цифрови камери – има и още нещо: редно е да се замислим какво всъщност е накарало Адамс да измисли тази система?

Първо е било желанието за превизуализация на резултатите от експозицията. Просто човека е искал да има конкретна идея за това как биха изглеждали нещата след като си прояви филма – още преди да е натиснал спусъка. Едва ли е нужно да обяснявам, колко е ненужно това в ерата на 3-инчовите дисплеи на гърба на всяка дигиталка – с хистограми, LiveView-та и т.н.

Второ е било желанието за максимален контрол над тоналния диапазон на сцената, чрез специфични техники за експозиция, негативно проявяване и копиране. При съществуващите огромни разлики в поведението на черно-белия негатив и матрицата на цифровите камери и при наличието на техники като ETТR и HDRI – просто не виждам смисъла да се правят някакви насилени паралели между двете медии.

Факт е, че зоновата система е била невероятно сполучливо хрумване за времето си и Ансел Адамс е вършил чудеса на нейна основа. Независмо от това си мисля, че напъните да се адаптира тази система към дигиталната фотография изобщо не се резултативни – твърде много противоречия има, твърде много компромиси се налагат, твърде самоцелно става всичко. Не че не могат да се взаимстват някои похвати – въпроса е дали е нужно. В крайна сметка новата технология си иска нов подход към решаването на проблемите. Просто защото тези проблеми са доста различни.

Каква е алтернативата в крайна сметка?

Снимането в RAW само по себе си дава достатъчна свобода в повечето случаи. Ако човек си следи хистограмата за прегаряне – получава достатъчна точност в повечето случаи.

По-добър вариант е снимането в RAW в съчетание с “Expose To The Right” /ETTR/ техниката. За най-вманиачените – може да се добави и UniWB калибрация, с цел максимална прецизност на хистограмата.

Comments

  1. Съвсем вярно, много хора имат нужда от тази статия като “студен душ”, скоро прочетох нещо умно от един фотограф, който се занимава само с черно-бяло от много години:

    “При филмовата фотография експонираме за сенките, а във дигиталната за най-светлите обекти в кадъра”

  2. Ами то това си е точно подхода на Ансел Адамс в Зоновата система – “expose for the shadows, develop for the highlights”.

  3. Именно. И докато една силно-преекспонирана зона на черно-бял негатив може да изглежда ОК в кадъра, то при изображенията от матрица това далеч не е така.

  4. Ако не бях прочел този пост и аз щях да съм жертва на Michael Freeman и книгата му Mastering HDR в която се опитва да обясни системата на Адамс с EV-та и как да експонираме по-добре за ХДР по тази система.

  5. Грамотна и навременна за мен статия, която ме “светна” за същността на въпроса. Огромно благодаря на автора. Ю.М.